1.08.2009 г., 18:44

Неочаквано

946 0 1

Беше чисто - като дъжд - когато те видях.
Неочаквано, зашеметяващо. Като буря в летния мрак.
Беше бързо и проникващо в сетивата. Като гръм.
Беше хубаво, много хубаво. Но сякаш знаех, че е сън.
Държах те във дланите си, но ти изтичаше като вода.
И аз останах много мокра и изгубена в дъжда.
Ти ме пазеше с чадър, който после ти откраднах.
Преди дъждът да отшуми. Преди сънят да е разпадне.
Преди бурята да изсъхне и да остави сухо небе.
Не съжалявам, че се намокрих. И искам още дъждове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...