27 oct 2016, 15:27

Неочаквано

  Poesía
517 0 2

Сутринта си обръсна брадата.
Взе си душ и направи кафе.
После влезе за малко във чата,
там се чувстваше много добре.

 

Облече най-новите дрехи,
сякаш снима за моден журнал
и на път, пое като всеки
търсещ средства за своя талант.

 

Късмета си пусна на воля,
и ръцете Пилатски изми.
Дълго вика миражна неволя,
да помага в злочестите дни.

 

Вечерта, пак избръсна брадата
и с парфюм като с душ се обля.
Колко зла е за някой съдбата -
в леглото замисли се -Тя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...