6 jul 2016, 9:33

Неопределено

  Poesía » Otra
719 1 5

матова нежност
скрита под воалите
на разтапящ се контраст

 

две маслинени очи
гледат пусто

 

а безоблачното сияние
разказваше нейде
чудни приказки

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Владимир, Мариана, че се отбихте!
  • Харесах!
  • Определено съм съгласна!
    Благодаря, че прочетох!
  • Благодаря ти отново за трогващите думи, Лили! Благодаря ти! Отвръщам на прегръдката!
  • ...Да съзерцаваш...е едно от най- добрите качества на живота и много често е път към светлината...
    Разчетох тези стихове във два аспекта. Единият- да не можеш да прогледнеш и да усетиш, да осъзнаеш, че красота на живота минава покрай теб, а ти не си даваш сметка...и я пускаш да те подмине...; Вторият, когато вече си я осъзнал, създаваш
    я и и се радваш...; Има трети вариант- да я търсиш...:

    "две маслинени очи
    гледат пусто

    а безоблачното сияние
    разказваше нейде
    чудни приказки"

    Хареса ми! Хареса ми много Любослава ! Красиво е...! Поетът в теб е и философ. Човек влюбен
    в живота! А лирическите са художници, които рисуват сбъдващи се приказки...!

    Още много вдъхновение и съзерцание, обичане. Понякога е хубаво човек да се откъсне от заобикалящия го свят, за да се върне в него по - жив от всякога.

    Прегръщам те силно!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...