6.07.2016 г., 9:33

Неопределено

714 1 5

матова нежност
скрита под воалите
на разтапящ се контраст

 

две маслинени очи
гледат пусто

 

а безоблачното сияние
разказваше нейде
чудни приказки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Владимир, Мариана, че се отбихте!
  • Харесах!
  • Определено съм съгласна!
    Благодаря, че прочетох!
  • Благодаря ти отново за трогващите думи, Лили! Благодаря ти! Отвръщам на прегръдката!
  • ...Да съзерцаваш...е едно от най- добрите качества на живота и много често е път към светлината...
    Разчетох тези стихове във два аспекта. Единият- да не можеш да прогледнеш и да усетиш, да осъзнаеш, че красота на живота минава покрай теб, а ти не си даваш сметка...и я пускаш да те подмине...; Вторият, когато вече си я осъзнал, създаваш
    я и и се радваш...; Има трети вариант- да я търсиш...:

    "две маслинени очи
    гледат пусто

    а безоблачното сияние
    разказваше нейде
    чудни приказки"

    Хареса ми! Хареса ми много Любослава ! Красиво е...! Поетът в теб е и философ. Човек влюбен
    в живота! А лирическите са художници, които рисуват сбъдващи се приказки...!

    Още много вдъхновение и съзерцание, обичане. Понякога е хубаво човек да се откъсне от заобикалящия го свят, за да се върне в него по - жив от всякога.

    Прегръщам те силно!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...