Козирог тя е, що пътя ми тъй прекоси,

сдържана — пламък под скреж — със очи на вълшебник.

Сладостен трепет излъчват пшенични коси,

в миг завладяла ме, взе ми покоя душевен.

Малката фигурка в дланите да приютя

силно желаех. (Е, влюбените са и луди!)

Фина, изискана, би ме допълвала тя,

жизненост в мен, песимиста, и хъc като буди.

Влюбеността ми любов не посмя да роди —

тя, чужденката, у нас би била нежелана.

Стиснах душата и стегнах аз свойте юзди,

да е щастлива със друг пожелах, и то стана.

Вече не зная почтен ли бях или глупак,

самоограбил се в страх пред проблеми ненужни.

В младост сърцето щом слагал съм под похлупак,

честно на стари години инфаркт ще заслужа.