Неосъществена любов
Козирог тя е, що пътя ми тъй прекоси,
сдържана — пламък под скреж — със очи на вълшебник.
Сладостен трепет излъчват пшенични коси,
в миг завладяла ме, взе ми покоя душевен.
Малката фигурка в дланите да приютя
силно желаех. (Е, влюбените са и луди!)
Фина, изискана, би ме допълвала тя,
жизненост в мен, песимиста, и хъc като буди.
Влюбеността ми любов не посмя да роди —
тя, чужденката, у нас би била нежелана.
Стиснах душата и стегнах аз свойте юзди,
да е щастлива със друг пожелах, и то стана.
Вече не зная почтен ли бях или глупак,
самоограбил се в страх пред проблеми ненужни.
В младост сърцето щом слагал съм под похлупак,
честно на стари години инфаркт ще заслужа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени