23 may 2009, 2:25

Неосъществимото (стих дето не съществува)

  Poesía » Otra
2K 0 13

Няма надежда,

надежда няма,

сляпа тревога

пред светофара...

 

Илюзия, надежда,

тъга... И толкова

страх от смъртта.

Защото смъртта

 

е краят на всички

надежди, живота

поглеждаш под

вежди.

 

Кой те подвежда...

 

И има ли някой отгоре,

който с надежда

подрежда частици

от хаос и толкова

мисли, мисли и

мисли, и мисли,

и мисли...

 

Мисли за време и

мисли за шанс,

и мисли за бреме

да плачеш без глас,

 

че ти ще си никой

и нищо Когато,

а Времето е фикция

и не съществува,

по дяволите,

и нищо не съществува,

и нищо не съществува,

и аз не съществувам,

и Те не съществуват,

и ти, по дяволите, не съществуваш,

(не, не ти)

и Несъществуването не съществува,

и не съществува несъществуването.

 

Не несъществувателствувайте:)

 

НЕ НЕСЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ

ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА ВИ СЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВА

В РЕАЛНО ВРЕМЕ!!!!! :(   :(    :(

 

Мисълта, че гниеш непрестанно, не е страшна,

страшна е мисълта, че непрестанното не престава.

 

И как да престане, нали е непрестанно...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мамо кви съм ги писал някога... Възхищавам си се някак тайно....
  • Човек е затворник на собстевните си страхове.
    Нима и ти такъв си?
    Непрестанното не престава, защото е несъизмеримо
    със нашата представа...но пък две неща безкрайни са:
    космосът и глупостта
    Все едно да обясниш на червея, че има по-разумни същества от него.
  • Много силен извод за финал!
  • Направи си по- хубава реалност! Има много книжки по въпроса КАК
  • - ти, прашинката на която ПОЗВОЛЯВА - Мисълта че съм прашинка ме кара да ми се гади. Глупости - и мравки и пчелички и маймуни и хора и изруди и извънземни: всичко това носи душа, аура, етерно духовно и астрално тяло. Това не е религия а физика. С нищо не съм по-висш от една мравка, като се изключи това че тя не е пияна до смърт. И сигурно й липсват скапаните мисли дето са в главата ми. В смисъл - липсват й не като да й липсват осезателно, а че просто не съществуват.

    Абе хора, кво става? Това пиша ли го в момента или го сънувам? Това е нереално, това Всичкото не съществува. Де да змам кво е подяволите, но съм сигурен че не съществува. Прекалено тъжно е да вярвам че е реално. Мамка му, не разбирам нищо, каша, каша, хаос от.... де да знам, "болка" звучи прекалено банално. Всичко е банално. ЩОм отворя очи и става банално. Това дето го пиша в момента сигурно Иванова ще го изстрие. (Така ли се пишеше тая думичка? Нека ме изтрият целия, а утре да не се събудя. Ей-сега ще напиша нов стих в реално време,,, само глейте кво ставаааааа

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...