Неосъществимото (стих дето не съществува)
Няма надежда,
надежда няма,
сляпа тревога
пред светофара...
Илюзия, надежда,
тъга... И толкова
страх от смъртта.
Защото смъртта
е краят на всички
надежди, живота
поглеждаш под
вежди.
Кой те подвежда...
И има ли някой отгоре,
който с надежда
подрежда частици
от хаос и толкова
мисли, мисли и
мисли, и мисли,
и мисли...
Мисли за време и
мисли за шанс,
и мисли за бреме
да плачеш без глас,
че ти ще си никой
и нищо Когато,
а Времето е фикция
и не съществува,
по дяволите,
и нищо не съществува,
и нищо не съществува,
и аз не съществувам,
и Те не съществуват,
и ти, по дяволите, не съществуваш,
(не, не ти)
и Несъществуването не съществува,
и не съществува несъществуването.
Не несъществувателствувайте:)
НЕ НЕСЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ
ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА ВИ СЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВА
В РЕАЛНО ВРЕМЕ!!!!! :( :( :(
Мисълта, че гниеш непрестанно, не е страшна,
страшна е мисълта, че непрестанното не престава.
И как да престане, нали е непрестанно...
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мамо кви съм ги писал някога... Възхищавам си се някак тайно....
-
Човек е затворник на собстевните си страхове.
Нима и ти такъв си?
Непрестанното не престава, защото е несъизмеримо
със нашата представа...но пък две неща безкрайни са:
космосът и глупостта
Все едно да обясниш на червея, че има по-разумни същества от него. -
Много силен извод за финал!
-
Направи си по- хубава реалност! Има много книжки по въпроса КАК
-
- ти, прашинката на която ПОЗВОЛЯВА - Мисълта че съм прашинка ме кара да ми се гади. Глупости - и мравки и пчелички и маймуни и хора и изруди и извънземни: всичко това носи душа, аура, етерно духовно и астрално тяло. Това не е религия а физика. С нищо не съм по-висш от една мравка, като се изключи това че тя не е пияна до смърт. И сигурно й липсват скапаните мисли дето са в главата ми. В смисъл - липсват й не като да й липсват осезателно, а че просто не съществуват.
Абе хора, кво става? Това пиша ли го в момента или го сънувам? Това е нереално, това Всичкото не съществува. Де да змам кво е подяволите, но съм сигурен че не съществува. Прекалено тъжно е да вярвам че е реално. Мамка му, не разбирам нищо, каша, каша, хаос от.... де да знам, "болка" звучи прекалено банално. Всичко е банално. ЩОм отворя очи и става банално. Това дето го пиша в момента сигурно Иванова ще го изстрие. (Така ли се пишеше тая думичка? Нека ме изтрият целия, а утре да не се събудя. Ей-сега ще напиша нов стих в реално време,,, само глейте кво ставаааааа -
аха!
не съм изненадана, нито от текста ти, нито от проповедите по-долу ...
но
различен ми звучиш, все едно вкаран в рамка, която не е твоя
или бъркам ? -
От моя страна Copy - Paste на коментара на Миланов... ако позволява де
-
... е да де, ама аз не пия...
и не пуша даже...
и си мисля така откакто се помня...
-
всъщност предпочитам да не вярвам в бог, отколкото да вярвам че позволява всичката реалност да е такава. Всъщност съм достатъчно вещ по темата, че да напиша учебник по "основи на атеизма", едно време комонистите биха ми се зарадвали много
Благодаря ви за прекрасните коментари, снощи го написах на пияна глава и в миг на ужасна депресия, даже после се чудех дали да го делийтна но вече има коментари а е ужасно да се трие нещо с такива хубави коментари. -
Гепи брат!!!
... не съм сама
не съм сама
даже не съм луда
щом и други мислят така...
... липсваше -
НЯМА БЕ, ЧОВЕЧЕ, ИСКАМ ДА ПОВЯРВАШ В БОГ И ЧЕ ТОЙ ТЕ ОБИЧА И БДИ НАД ТЕБ И ПРОСТО Е МАЛКО САДИСТИСТИЧНО СТАРЧЕ, ЗАТОВА ТЕ Е СЪЗДАЛ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ, АМА ТИ СТРАДАЙ, ЩОТО НАКАРАЯ ВСИЧКО И ВСЕКИ СЕ РАЗПЛАЩА И НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА ЗАЩО НЕ НАТИСНАХ CAPS LOCK-A ОЩЕ В НАЧАЛОТО, А В КРАЙНА СМЕТКА СМЪРТТА Е ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО И ТРАЙНО НЕЩО ТУК И ТАМ И НАВСЯКЪДЕ, ТАКА ЧЕ ГОРЕ ГЛАВАТА - ИМЕННО ТОВА Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАШ.
-
Малко харт ми дойде, но пък щом така го чувстваш... ОК да е!
-
Екзистенциалният страх,а? Всъщност,той се поражда, защото човекът е един продукт, създаден от самия себе си... Mеmento mori Аз пък бих казала: ,,Изгревите никога не залязват''
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
