Неосъществимото (стих дето не съществува)
Няма надежда,
надежда няма,
сляпа тревога
пред светофара...
Илюзия, надежда,
тъга... И толкова
страх от смъртта.
Защото смъртта
е краят на всички
надежди, живота
поглеждаш под
вежди.
Кой те подвежда...
И има ли някой отгоре,
който с надежда
подрежда частици
от хаос и толкова
мисли, мисли и
мисли, и мисли,
и мисли...
Мисли за време и
мисли за шанс,
и мисли за бреме
да плачеш без глас,
че ти ще си никой
и нищо Когато,
а Времето е фикция
и не съществува,
по дяволите,
и нищо не съществува,
и нищо не съществува,
и аз не съществувам,
и Те не съществуват,
и ти, по дяволите, не съществуваш,
(не, не ти)
и Несъществуването не съществува,
и не съществува несъществуването.
Не несъществувателствувайте:)
НЕ НЕСЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ
ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА ВИ СЪЩЕСТВУВАТЕЛСТВУВА
В РЕАЛНО ВРЕМЕ!!!!! :( :( :(
Мисълта, че гниеш непрестанно, не е страшна,
страшна е мисълта, че непрестанното не престава.
И как да престане, нали е непрестанно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
