18 sept 2007, 21:31

Неосъзнато 

  Poesía
664 0 4
Като пух от глухарче се разпиляват мислите ми.
Реят се в нищото, търсят и нищо не намират.
Неосъзнато осъзнавам самотата си.
Със затворени очи виждам мечтите си, несбъднати.
Сънищата ми ме отнасят в онези дни,
където съм силна, безгрижна и може би... щастлива.
А когато стрелите на будилника се забият в
съзнанието ми,
неосъзнато осъзнавам реалността.
Започва още един дълъг и предварително
погубен ден - неосъзнато изживян, избутан.
А мислите ми летят, като пух от глухарче...

© Някоя Непозната Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??