Sep 18, 2007, 9:31 PM

Неосъзнато

  Poetry
1K 0 4
Като пух от глухарче се разпиляват мислите ми.
Реят се в нищото, търсят и нищо не намират.
Неосъзнато осъзнавам самотата си.
Със затворени очи виждам мечтите си, несбъднати.
Сънищата ми ме отнасят в онези дни,
където съм силна, безгрижна и може би... щастлива.
А когато стрелите на будилника се забият в
съзнанието ми,
неосъзнато осъзнавам реалността.
Започва още един дълъг и предварително
погубен ден - неосъзнато изживян, избутан.
А мислите ми летят, като пух от глухарче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя Непозната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...