Неотбелязани земи
717
0
0
Неотбелязани земи, твоите коси…
скрити луни, твоите очи
като безумно вечната трева, ухаеш…
на далечно детство спомени, невинни.
Последен смях, звънящ,
приютен при земи измислени
още носещ се смях
гори от залез на жар.
Вечно бягащ, вечно горящ, вечно обичан…
Неотбелязани земи, твоите мечти,
скрити луни, твоите сълзи…
неизпратени писма, слова,
до край разнищени сърца, тайните ни земи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Петров Todos los derechos reservados
