Неотбелязани земи
716
0
0
Неотбелязани земи, твоите коси…
скрити луни, твоите очи
като безумно вечната трева, ухаеш…
на далечно детство спомени, невинни.
Последен смях, звънящ,
приютен при земи измислени
още носещ се смях
гори от залез на жар.
Вечно бягащ, вечно горящ, вечно обичан…
Неотбелязани земи, твоите мечти,
скрити луни, твоите сълзи…
неизпратени писма, слова,
до край разнищени сърца, тайните ни земи.
© Петър Петров All rights reserved.
