14 dic 2012, 13:15

Неотлъчна моя сянка 

  Poesía
477 0 1
Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото,
но стана ли, ме следваш по петите.
Растеш със мен, променяш се в живота
и никога не си била сърдита.
Когато слънцето зад облаци се скрие,
тогава те наляга само дрямка.
Покаже ли се, сякаш че с магия,
ти пак си неотлъчна моя сянка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??