14.12.2012 г., 13:15

Неотлъчна моя сянка

548 0 1

Страхът, че утре може да те няма,

ме кара да се вкопча в тебе здраво.

Как може днес да бъдем двама,

а утре сам света да опознавам.

 

Не си до мен единствено в леглото,

но стана ли, ме следваш по петите.

Растеш със мен, променяш се в живота

и никога не си била сърдита.

 

Когато слънцето зад облаци се скрие,

тогава те наляга само дрямка.

Покаже ли се, сякаш че с магия,

ти пак си неотлъчна моя сянка.

 

Не сме се карали през всичките години.

Ти все мълчиш и болката поглъщаш.

Когато те настъпя без причина,

ти пак си с мен. За миг не се отвръщаш.

 

Но утре ако стана и те няма,

аз няма да направя нито крачка.

Без теб във този свят ще съм измама.

След прага още аз ще бъда смачкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...