Неотлъчна моя сянка
Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото,
но стана ли, ме следваш по петите.
Растеш със мен, променяш се в живота
и никога не си била сърдита.
Когато слънцето зад облаци се скрие,
тогава те наляга само дрямка.
Покаже ли се, сякаш че с магия,
ти пак си неотлъчна моя сянка.
Не сме се карали през всичките години.
Ти все мълчиш и болката поглъщаш.
Когато те настъпя без причина,
ти пак си с мен. За миг не се отвръщаш.
Но утре ако стана и те няма,
аз няма да направя нито крачка.
Без теб във този свят ще съм измама.
След прага още аз ще бъда смачкан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени