Неотлъчна моя сянка

Страхът, че утре може да те няма,

ме кара да се вкопча в тебе здраво.

Как може днес да бъдем двама,

а утре сам света да опознавам.

Не си до мен единствено в леглото,

но стана ли, ме следваш по петите.

Растеш със мен, променяш се в живота

и никога не си била сърдита.

Когато слънцето зад облаци се скрие,

тогава те наляга само дрямка.

Покаже ли се, сякаш че с магия,

ти пак си неотлъчна моя сянка.

Не сме се карали през всичките години.

Ти все мълчиш и болката поглъщаш.

Когато те настъпя без причина,

ти пак си с мен. За миг не се отвръщаш.

Но утре ако стана и те няма,

аз няма да направя нито крачка.

Без теб във този свят ще съм измама.

След прага още аз ще бъда смачкан.