Dec 14, 2012, 1:15 PM

Неотлъчна моя сянка 

  Poetry
480 0 1
Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото,
но стана ли, ме следваш по петите.
Растеш със мен, променяш се в живота
и никога не си била сърдита.
Когато слънцето зад облаци се скрие,
тогава те наляга само дрямка.
Покаже ли се, сякаш че с магия,
ти пак си неотлъчна моя сянка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??