24 jul 2007, 17:05

Неозаглавено

  Poesía
954 0 0
 

Нямам обяснение за това,

защо ме остави сама...

Има и много други неща,

които искам да разбера.

Боли ме заради любовта...

Боли ме, защото тя умря...

Умря... дали защото ти решил си така?

Да ме изоставиш,

любовта  ми да забравиш

и в миналото да я погребеш...

Но помни, че когато до друга устните си ти допреш,

ще си представяш всеки път,

че целуваш мен, а не нея...

Когато тя се смее,

ще си спомняш с болка как аз се смея...

Когато е щастлива и радостно си пее,

също ще се сещаш ти за мене!

Не можеш просто ей така,

да заобичаш някоя жена,

и да забравиш без тъга за предишната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....