Смъртта ще дойде тихо.
Ще бъде боса и безшумна,
а ти ще си обут и тромав.
Моли се само да я чуеш.
Смъртта ще се промъкне бързо.
Ще ти остави време – дъх един.
Да зърнеш крайчеца поне
на дългата ù черна роба.
Смъртта въпроси не задава.
Освен един – „Готов ли си?”
А отговор дори не чака –
грабва те, направо с греховете.
И после тръгва.
Смъртта ще те завари неподготвен.
Може би ще дойде, докато се чудиш
Господ ли ни чака там
или някой червей с пясъчна корона.
Смъртта ще дойде и ще ти покаже.
Смъртта ще те завари неподготвен.
Моли се само да не те завари сам.
© Теодора Пенева Todos los derechos reservados
Ако сме живяли несами, е най-добре!
Браво, Теди!