24 ene 2007, 21:53

Непоетично за прозорците

  Poesía
674 0 4
Прозорци не обичам.
Много къщи...
смених.
Но нито във една
от тях не ми...
се връща.
За това е този стих.
Да...Да!

Препича сутрин,
вечер вятър блъска,
през лятото пък влиза хладина.
А аз съзрявам само
как изсъсква
през процепа нахална, зла
змия.

Прозорци!?!  Не припадам
от прехласване
по тях.
И ще ви кажа хора,
те харчат
само бърсане на прах
и щори!

Прозорци бих харесвала
когато
си нямат къща,
нито пък стъкла,
а най пък ще са симпатични,
ако им липсва
всяк'ва дограма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че тук не става дума само за прозорци
  • обожавам прозорци и балкони - колкото повече, толкова повече
  • Хех*, веселичък, но и замислящ текст !
    Поздрави!
  • Е, хайде сега пък прах и щори ами ако има и два чифта палави ръчички, които да се отпечатват с кеф на изчистеното , но идеята без дограма и стъкла е супер

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...