22 ene 2018, 0:08

Непоправимо

539 0 1

Аз не зная какво съм, къде и защо съм.

Доверявам се само на крехкото”съм”

в мрежата на абсурдното пребиваване

сред пещерите на първичния сън..

 

Сенки бродят в коридора на моята мисъл

Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни

Някога някой изрекъл е нещо и писал...

Но под лавината от векове слуховете са нетрайни

 

Блажени са тия, които не знаят че не знаят

И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят

Има и такива, които се правят, че знаят,

макар че и те нищичко не зная

 

Времето е бременна с живота хидра,

която го поглъща,

щом от утробата си го изхвърли

Нищожно видимото сред невидимо,

което вижда себе си до някъде

сред неназовима неизвестност

 

Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,

незнаещ какво е, къде и защо е..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това СЪМ ниикак не е крехко! То е определящ фактор за опознаване на малкото видимо и многото невидимо. Поздрав! Много ми хареса!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...