22 ene 2018, 0:08

Непоправимо

537 0 1

Аз не зная какво съм, къде и защо съм.

Доверявам се само на крехкото”съм”

в мрежата на абсурдното пребиваване

сред пещерите на първичния сън..

 

Сенки бродят в коридора на моята мисъл

Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни

Някога някой изрекъл е нещо и писал...

Но под лавината от векове слуховете са нетрайни

 

Блажени са тия, които не знаят че не знаят

И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят

Има и такива, които се правят, че знаят,

макар че и те нищичко не зная

 

Времето е бременна с живота хидра,

която го поглъща,

щом от утробата си го изхвърли

Нищожно видимото сред невидимо,

което вижда себе си до някъде

сред неназовима неизвестност

 

Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,

незнаещ какво е, къде и защо е..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това СЪМ ниикак не е крехко! То е определящ фактор за опознаване на малкото видимо и многото невидимо. Поздрав! Много ми хареса!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...