22.01.2018 г., 0:08

Непоправимо

534 0 1

Аз не зная какво съм, къде и защо съм.

Доверявам се само на крехкото”съм”

в мрежата на абсурдното пребиваване

сред пещерите на първичния сън..

 

Сенки бродят в коридора на моята мисъл

Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни

Някога някой изрекъл е нещо и писал...

Но под лавината от векове слуховете са нетрайни

 

Блажени са тия, които не знаят че не знаят

И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят

Има и такива, които се правят, че знаят,

макар че и те нищичко не зная

 

Времето е бременна с живота хидра,

която го поглъща,

щом от утробата си го изхвърли

Нищожно видимото сред невидимо,

което вижда себе си до някъде

сред неназовима неизвестност

 

Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,

незнаещ какво е, къде и защо е..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това СЪМ ниикак не е крехко! То е определящ фактор за опознаване на малкото видимо и многото невидимо. Поздрав! Много ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...