Непоправимо
Аз не зная какво съм, къде и защо съм.
Доверявам се само на крехкото”съм”
в мрежата на абсурдното пребиваване
сред пещерите на първичния сън..
Сенки бродят в коридора на моята мисъл
Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни
Някога някой изрекъл е нещо и писал...
Но под лавината от векове слуховете са нетрайни
Блажени са тия, които не знаят че не знаят
И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят
Има и такива, които се правят, че знаят,
макар че и те нищичко не зная
Времето е бременна с живота хидра,
която го поглъща,
щом от утробата си го изхвърли
Нищожно видимото сред невидимо,
което вижда себе си до някъде
сред неназовима неизвестност
Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,
незнаещ какво е, къде и защо е..
© Диана Кънева All rights reserved.
Поздрав! Много ми хареса!