laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9 nov 2012, 12:07

Непосятото 

  Poesía » Otra
411 0 6

За себе си камина не направих.

Не спастрих нито кремък, ни огниво.

Пилях се. Малко вземах, много давах

и често непрокуден си отивах.

 

Свой дом не вдигнах. Мое бе полето.

Ливадите – постеля. Мъх – възглаве.

Надпявах се със птиците, додето

стоте си болки глътна и забравя.

 

А слънцето ми беше пръв приятел.

Със него дълго бродехме в гората.

Не знаех що е враг, подлец, предател.

Просторът беше мой. И свободата...

 

Но остарях. Виновно сви се времето.

Небето падна ниско във очите ми.

Остана непосято, мъртво семето...

От него не поникнаха мечтите ми.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??