laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9.11.2012 г., 12:07 ч.

Непосятото 

  Поезия » Друга
406 0 6

За себе си камина не направих.

Не спастрих нито кремък, ни огниво.

Пилях се. Малко вземах, много давах

и често непрокуден си отивах.

 

Свой дом не вдигнах. Мое бе полето.

Ливадите – постеля. Мъх – възглаве.

Надпявах се със птиците, додето

стоте си болки глътна и забравя.

 

А слънцето ми беше пръв приятел.

Със него дълго бродехме в гората.

Не знаех що е враг, подлец, предател.

Просторът беше мой. И свободата...

 

Но остарях. Виновно сви се времето.

Небето падна ниско във очите ми.

Остана непосято, мъртво семето...

От него не поникнаха мечтите ми.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??