3 may 2004, 20:04

Неповторим миг

  Poesía
2.9K 0 4
Вървях по улиците хладни,
и срещах погледните отстрани,
а мойте очи отвръщаха прохладни,
на всичките измъчени души.
Вървях замислен,
много наранен,
и чудих се в този свят измислен,
кой е топъл,не студен.
Дори сега и времето хладно беше,
черни облаци се очертаваха,
слънцето изглежда спеше,
защото лъчи не се подаваха.
И аз замислен спрях,
едно дете ме дръпна,
погледнах го с учуда,поглед плах,
и от въпроса чудих как да се измъкна.
А то попита ме едвам чуто,
"батко какви са тези сълзи"?
вятъра в този миг сякаш удари ме люто,
и отговора започна в мислите ми да ехти.
Събрах сили и сякаш сърцето ми го изрече,
"как няма да плача.Тя не ме обича вече"
И просто продължих,
нямах сили пак да го погледна,
 от тези думи някак си се натъжих,
чувствах се вече сляп и исках да прогледна.
И в миг,такав,незабравим,
телефона звъна,
този миг,ще нарека неповторим,
защото нещо топло сърцето ми обгърна.
Чух просто нежен глас
и в отовор получих
"Много те обичам аз"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е истинско!поздравявам те!
  • Наистина стихотворението е доста добро. Имам и забележки, но този път няма да се правя на ОТК, защото са незначителни. Браво.
  • Brian_ очароваш ме с всеки изминал ден!Знаех че пишеш и много бих се гордяла със себе си ако съм ти помогнала да осъзнаеш че това което твориш трябва да бъде видяно и от другите.НЕ знам дали това стихотворение ми харесва толкова много защото си ми приятел или защото просто е страхотно но аз без никакво съмнение ще ти пиша 6 с надеждата да продължаваш все напредИ да знеш- гордея се с теб!
  • Хареса ми.Поздравления! Много добре си описал този момент на тъга и накрайа най-неочаквано щастливата развръзка. От мен 6.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...