3.05.2004 г., 20:04

Неповторим миг

2.9K 0 4
Вървях по улиците хладни,
и срещах погледните отстрани,
а мойте очи отвръщаха прохладни,
на всичките измъчени души.
Вървях замислен,
много наранен,
и чудих се в този свят измислен,
кой е топъл,не студен.
Дори сега и времето хладно беше,
черни облаци се очертаваха,
слънцето изглежда спеше,
защото лъчи не се подаваха.
И аз замислен спрях,
едно дете ме дръпна,
погледнах го с учуда,поглед плах,
и от въпроса чудих как да се измъкна.
А то попита ме едвам чуто,
"батко какви са тези сълзи"?
вятъра в този миг сякаш удари ме люто,
и отговора започна в мислите ми да ехти.
Събрах сили и сякаш сърцето ми го изрече,
"как няма да плача.Тя не ме обича вече"
И просто продължих,
нямах сили пак да го погледна,
 от тези думи някак си се натъжих,
чувствах се вече сляп и исках да прогледна.
И в миг,такав,незабравим,
телефона звъна,
този миг,ще нарека неповторим,
защото нещо топло сърцето ми обгърна.
Чух просто нежен глас
и в отовор получих
"Много те обичам аз"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е истинско!поздравявам те!
  • Наистина стихотворението е доста добро. Имам и забележки, но този път няма да се правя на ОТК, защото са незначителни. Браво.
  • Brian_ очароваш ме с всеки изминал ден!Знаех че пишеш и много бих се гордяла със себе си ако съм ти помогнала да осъзнаеш че това което твориш трябва да бъде видяно и от другите.НЕ знам дали това стихотворение ми харесва толкова много защото си ми приятел или защото просто е страхотно но аз без никакво съмнение ще ти пиша 6 с надеждата да продължаваш все напредИ да знеш- гордея се с теб!
  • Хареса ми.Поздравления! Много добре си описал този момент на тъга и накрайа най-неочаквано щастливата развръзка. От мен 6.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...