Неповторим миг
и срещах погледните отстрани,
а мойте очи отвръщаха прохладни,
на всичките измъчени души.
Вървях замислен,
много наранен,
и чудих се в този свят измислен,
кой е топъл,не студен.
Дори сега и времето хладно беше,
черни облаци се очертаваха,
слънцето изглежда спеше,
защото лъчи не се подаваха.
И аз замислен спрях,
едно дете ме дръпна,
погледнах го с учуда,поглед плах,
и от въпроса чудих как да се измъкна.
А то попита ме едвам чуто,
"батко какви са тези сълзи"?
вятъра в този миг сякаш удари ме люто,
и отговора започна в мислите ми да ехти.
Събрах сили и сякаш сърцето ми го изрече,
"как няма да плача.Тя не ме обича вече"
И просто продължих,
нямах сили пак да го погледна,
от тези думи някак си се натъжих,
чувствах се вече сляп и исках да прогледна.
И в миг,такав,незабравим,
телефона звъна,
този миг,ще нарека неповторим,
защото нещо топло сърцето ми обгърна.
Чух просто нежен глас
и в отовор получих
"Много те обичам аз"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радо Мотърников Всички права запазени
И да знеш- гордея се с теб!