6 oct 2004, 13:44

Неповторима

  Poesía
1.4K 0 2
Неповторима

Любов...
Тя пламна ненадейно
от мъничка искра.
Тя беше чудодейна
петнадесет  лета.
И пясъчните дюни
и пухкавият сняг,
нощите бурни,
безгрижният смях,
свидетели бяха
на нейния “грях”...
Бе любов  която,
сърцето изгаря.
Отлита като ято,
но не се повтаря...

***

Остана топлината
скрита в пепелта,
а нежният вятър
погали жарта...
Тя жива е,
проблясват
хрупкави искри!
Надежда,
че може би,
отново ще гори...

***

Но дъждът над нея
вали, вали, вали.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радо, благодаря ти за хубавите думи, просто стопли сърцето ми. Харесвам хората, като тебе, които са безкористни и открити.
  • Знаеш какво мисля за стихчетата,който си написала.Чудесни са!И това не остава на заден план.6 от мен.Винаги успяваш да впечатлиш и изненадаш читателят,дори и това да бъда аз6 от мен

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...