6 oct 2004, 13:44

Неповторима

  Poesía
1.4K 0 2
Неповторима

Любов...
Тя пламна ненадейно
от мъничка искра.
Тя беше чудодейна
петнадесет  лета.
И пясъчните дюни
и пухкавият сняг,
нощите бурни,
безгрижният смях,
свидетели бяха
на нейния “грях”...
Бе любов  която,
сърцето изгаря.
Отлита като ято,
но не се повтаря...

***

Остана топлината
скрита в пепелта,
а нежният вятър
погали жарта...
Тя жива е,
проблясват
хрупкави искри!
Надежда,
че може би,
отново ще гори...

***

Но дъждът над нея
вали, вали, вали.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радо, благодаря ти за хубавите думи, просто стопли сърцето ми. Харесвам хората, като тебе, които са безкористни и открити.
  • Знаеш какво мисля за стихчетата,който си написала.Чудесни са!И това не остава на заден план.6 от мен.Винаги успяваш да впечатлиш и изненадаш читателят,дори и това да бъда аз6 от мен

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...