Любов... Тя пламна ненадейно от мъничка искра. Тя беше чудодейна петнадесет лета. И пясъчните дюни и пухкавият сняг, нощите бурни, безгрижният смях, свидетели бяха на нейния “грях”... Бе любов която, сърцето изгаря. Отлита като ято, но не се повтаря...
***
Остана топлината скрита в пепелта, а нежният вятър погали жарта... Тя жива е, проблясват хрупкави искри! Надежда, че може би, отново ще гори...
Знаеш какво мисля за стихчетата,който си написала.Чудесни са!И това не остава на заден план.6 от мен.Винаги успяваш да впечатлиш и изненадаш читателят,дори и това да бъда аз6 от мен
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.