Неповторима
Любов...
Тя пламна ненадейно
от мъничка искра.
Тя беше чудодейна
петнадесет лета.
И пясъчните дюни
и пухкавият сняг,
нощите бурни,
безгрижният смях,
свидетели бяха
на нейния “грях”...
Бе любов която,
сърцето изгаря.
Отлита като ято,
но не се повтаря...
***
Остана топлината
скрита в пепелта,
а нежният вятър
погали жарта...
Тя жива е,
проблясват
хрупкави искри!
Надежда,
че може би,
отново ще гори...
***
Но дъждът над нея
вали, вали, вали.......
© Пепа Деличева All rights reserved.
6 от мен