13 ago 2007, 9:07

Непознат 

  Poesía
648 0 2

Никой не вярва, че мога да те забравя.
До днес и аз не вярвах във това.
Мислеше ме за една от всички останали,
но повярвай ми, не е така.
Всеки ми казва - знам колко боли,
така е, но скоро ще узнаеш и ти.

В твоите очи няма доброта,
питам се, изпитвал ли си някога любов?
Мога да ти кажа какъв ще бъдеш от сега -
ти си непознатият в моя живот.
Не си този, който беше преди,
една лъжа била е добротата.
Безмилостно сърцето ми разби.
Знам, за теб и аз съм непозната.

Направих ли нещо, с което да те нараня?
Защо ме мразиш толкова много?
Единствено себе си мога да виня,
че постъпи с мен така жестоко.
Ще дойде време, когато и ти ще тъжиш
и болката не ще има с кой да споделиш.

Все още раната ми е дълбока,
но ще дойде ден в който тя ще зарасне.
И силната, изпепеляваща любов,
в омраза ще прерасне.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря много за прекрасния коментар,наистина мисля да послушам съвета ти
  • Остани добра към него и си помисли,
    тъй много повече ще го боли.
    Той ще види прекрасна жена,
    простила болките и съхранила любовта.
    Ще се промени тежкият му нрав
    и от любов ще стане богат.
    Към теб ще протяга ръце,
    а ти бягай като малко дете.
    Нека види колко си добра,
    но вече не си негова...Да съжалява сега!
Propuestas
: ??:??