13 ago 2007, 9:07

Непознат

  Poesía
947 0 2

Никой не вярва, че мога да те забравя.
До днес и аз не вярвах във това.
Мислеше ме за една от всички останали,
но повярвай ми, не е така.
Всеки ми казва - знам колко боли,
така е, но скоро ще узнаеш и ти.

В твоите очи няма доброта,
питам се, изпитвал ли си някога любов?
Мога да ти кажа какъв ще бъдеш от сега -
ти си непознатият в моя живот.
Не си този, който беше преди,
една лъжа била е добротата.
Безмилостно сърцето ми разби.
Знам, за теб и аз съм непозната.

Направих ли нещо, с което да те нараня?
Защо ме мразиш толкова много?
Единствено себе си мога да виня,
че постъпи с мен така жестоко.
Ще дойде време, когато и ти ще тъжиш
и болката не ще има с кой да споделиш.

Все още раната ми е дълбока,
но ще дойде ден в който тя ще зарасне.
И силната, изпепеляваща любов,
в омраза ще прерасне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много за прекрасния коментар,наистина мисля да послушам съвета ти
  • Остани добра към него и си помисли,
    тъй много повече ще го боли.
    Той ще види прекрасна жена,
    простила болките и съхранила любовта.
    Ще се промени тежкият му нрав
    и от любов ще стане богат.
    Към теб ще протяга ръце,
    а ти бягай като малко дете.
    Нека види колко си добра,
    но вече не си негова...Да съжалява сега!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...