Как почувства се, когато осъзна,
че нов живот си сътворила просто ей така?
Щастие почувства ли? Или поне тъга?
Питам, защото любопитството ми надделя, заради грешките ти, плащам аз сега.
Помниш ли ме? Да! Аз съм бебето, което оцеля! Напук на теб и на мъжа, когото би нарекла мой баща.
Като ковчег във пропастта, 
зарови своята вина,
решение удобно бе за теб това.
Трябва ли да чувствам аз вина,
затова, че ти така и не успя,
да бъдеш майка за свойта дъщеря?
Ти си непознатата жена, която така и не успя, да види своята вина.