18 апр. 2023 г., 12:02

Непозната

531 0 0

Как почувства се, когато осъзна,
че нов живот си сътворила просто ей така?
Щастие почувства ли? Или поне тъга?
Питам, защото любопитството ми надделя, заради грешките ти, плащам аз сега.
Помниш ли ме? Да! Аз съм бебето, което оцеля! Напук на теб и на мъжа, когото би нарекла мой баща.
Като ковчег във пропастта, 
зарови своята вина,
решение удобно бе за теб това.
Трябва ли да чувствам аз вина,
затова, че ти така и не успя,
да бъдеш майка за свойта дъщеря?
Ти си непознатата жена, която така и не успя, да види своята вина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Samanta S. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...