26 dic 2008, 22:42

Непозната

1.6K 0 19
 

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.

Чертаехме планове, мечти...
съдбите си преплетохме в една.
Но чуждо ми е всичко днес, уви.
И копнея да потъна в самота!

Вярата ми - безнадеждно разпиляна.
Разочарование превзело е душата.
Знай, от мене нищо не остана!
Друга съм, напълно непозната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня,Благодаря за задълбочените коментари. Изключително ми е приятно, че беше с мен!
    Наташа, Ина, Благодаря и на вас!
  • Тъжен, но красив стих!
  • Знаеш ли, винаги ми е било интересно това-как винаги има разминаване-понякога чувстваме краят вътре в нас много преди да го изречем и да бъдем честни и с човека до себе си;понякога раздялата идва без да сме усетили, че сега е времето.Не винаги сърцето се подчинява на думите "край" и "сбогом".Както и да е, искам да кажа, че е много тежък и труден този момент, в който сърцата усещат, копнеят за раздяла, но на хората им в трудно да го признаят.Трудно е сбогуването с миналото, ощя повече, когато то е било "светли дни -
    изпълнени с емоции и страсти...
    и двама с теб фатално влюбени" .Но една толкова красива любов заслужава поне честност накрая, дори и от двама вече непознати...
  • Великолепен стих,Вили!Весело посрещане на Новата година!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...