26 дек. 2008 г., 22:42

Непозната

1.6K 0 19
 

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.

Чертаехме планове, мечти...
съдбите си преплетохме в една.
Но чуждо ми е всичко днес, уви.
И копнея да потъна в самота!

Вярата ми - безнадеждно разпиляна.
Разочарование превзело е душата.
Знай, от мене нищо не остана!
Друга съм, напълно непозната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня,Благодаря за задълбочените коментари. Изключително ми е приятно, че беше с мен!
    Наташа, Ина, Благодаря и на вас!
  • Тъжен, но красив стих!
  • Знаеш ли, винаги ми е било интересно това-как винаги има разминаване-понякога чувстваме краят вътре в нас много преди да го изречем и да бъдем честни и с човека до себе си;понякога раздялата идва без да сме усетили, че сега е времето.Не винаги сърцето се подчинява на думите "край" и "сбогом".Както и да е, искам да кажа, че е много тежък и труден този момент, в който сърцата усещат, копнеят за раздяла, но на хората им в трудно да го признаят.Трудно е сбогуването с миналото, ощя повече, когато то е било "светли дни -
    изпълнени с емоции и страсти...
    и двама с теб фатално влюбени" .Но една толкова красива любов заслужава поне честност накрая, дори и от двама вече непознати...
  • Великолепен стих,Вили!Весело посрещане на Новата година!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...