26 дек. 2008 г., 22:42

Непозната

1.6K 0 19
 

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.

Чертаехме планове, мечти...
съдбите си преплетохме в една.
Но чуждо ми е всичко днес, уви.
И копнея да потъна в самота!

Вярата ми - безнадеждно разпиляна.
Разочарование превзело е душата.
Знай, от мене нищо не остана!
Друга съм, напълно непозната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня,Благодаря за задълбочените коментари. Изключително ми е приятно, че беше с мен!
    Наташа, Ина, Благодаря и на вас!
  • Тъжен, но красив стих!
  • Знаеш ли, винаги ми е било интересно това-как винаги има разминаване-понякога чувстваме краят вътре в нас много преди да го изречем и да бъдем честни и с човека до себе си;понякога раздялата идва без да сме усетили, че сега е времето.Не винаги сърцето се подчинява на думите "край" и "сбогом".Както и да е, искам да кажа, че е много тежък и труден този момент, в който сърцата усещат, копнеят за раздяла, но на хората им в трудно да го признаят.Трудно е сбогуването с миналото, ощя повече, когато то е било "светли дни -
    изпълнени с емоции и страсти...
    и двама с теб фатално влюбени" .Но една толкова красива любов заслужава поне честност накрая, дори и от двама вече непознати...
  • Великолепен стих,Вили!Весело посрещане на Новата година!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...