Геритъ (Гери)
7 40
10 abr 2010, 9:17

Непознатата в огледалото 

  Poesía » De amor
1032 0 4

- Тихо! Нека да послушам тишината,

спокойно е, пристига самотата,

довела болката, гнева и празнотата.

Тихо! Коя е тази непозната?

 

Тишината си мълчи смирено,

болката до нея стене,

гневът - отвътре я разяжда,

празнотата непознатата обгражда.

 

А тя, без силички горката,

немощна, ранена плаче на земята,

ни капка кръв не виждам в тъмнината,

какво ли мъчи тази непозната.

 

- Мълчи! Не чувам, стига си говорил!

Някой май в сърцето ù е ровил,

ограбил го, а после си отишъл,

любовта ù взел, вярата - поробил...

 

- Стига! Не виждаш ли, че я боли?

Защо я изтезаваш?

Престани страдание да даваш,

остави я, нека се изправи...

 

- Иди си, нека да послушам тишината...

Позволи ù да забрави крадеца на душата.

Спомене, не я мъчи - не ме мъчи,

огледалото от болка ще се разтроши!

© Гери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??