Непознатата в огледалото
- Тихо! Нека да послушам тишината,
спокойно е, пристига самотата,
довела болката, гнева и празнотата.
Тихо! Коя е тази непозната?
Тишината си мълчи смирено,
болката до нея стене,
гневът - отвътре я разяжда,
празнотата непознатата обгражда.
А тя, без силички горката,
немощна, ранена плаче на земята,
ни капка кръв не виждам в тъмнината,
какво ли мъчи тази непозната.
- Мълчи! Не чувам, стига си говорил!
Някой май в сърцето ù е ровил,
ограбил го, а после си отишъл,
любовта ù взел, вярата - поробил...
- Стига! Не виждаш ли, че я боли?
Защо я изтезаваш?
Престани страдание да даваш,
остави я, нека се изправи...
- Иди си, нека да послушам тишината...
Позволи ù да забрави крадеца на душата.
Спомене, не я мъчи - не ме мъчи,
огледалото от болка ще се разтроши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
