Геритъ (Гери)
7 40
10 апр. 2010 г., 09:17

Непознатата в огледалото 

  Поэзия » Любовная
1035 0 4

- Тихо! Нека да послушам тишината,

спокойно е, пристига самотата,

довела болката, гнева и празнотата.

Тихо! Коя е тази непозната?

 

Тишината си мълчи смирено,

болката до нея стене,

гневът - отвътре я разяжда,

празнотата непознатата обгражда.

 

А тя, без силички горката,

немощна, ранена плаче на земята,

ни капка кръв не виждам в тъмнината,

какво ли мъчи тази непозната.

 

- Мълчи! Не чувам, стига си говорил!

Някой май в сърцето ù е ровил,

ограбил го, а после си отишъл,

любовта ù взел, вярата - поробил...

 

- Стига! Не виждаш ли, че я боли?

Защо я изтезаваш?

Престани страдание да даваш,

остави я, нека се изправи...

 

- Иди си, нека да послушам тишината...

Позволи ù да забрави крадеца на душата.

Спомене, не я мъчи - не ме мъчи,

огледалото от болка ще се разтроши!

© Гери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??