С теб сме двама непознати,
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо,
непоглеждайки назад дори,
сякаш пронизана от остро шило,
споменът за теб там е и боли...
Лицето ти, преди сияйно,
беше лъч за мрачните ми дни,
тук ще го напиша тайно:
още те обичам – разбери!
Ръцете ни, до вчера слети,
мокри са от толкова сълзи,
очите ми – за други слепи,
ето пак ще завали...
© Ванс Todos los derechos reservados