С теб сме двама непознати,

познаващи се толкова добре,

с два характера чепати

и кървящо от любов сърце...

Разминахме се мълчаливо,

непоглеждайки назад дори,

сякаш пронизана от остро шило,

споменът за теб там е и боли...

Лицето ти, преди сияйно,

беше лъч за мрачните ми дни,

тук ще го напиша тайно:

още те обичам – разбери!

Ръцете ни, до вчера слети,

мокри са от толкова сълзи,

очите ми – за други слепи,

ето пак ще завали...