Feb 18, 2017, 2:06 PM

Непознати

  Poetry » Love
812 0 0

С теб сме двама непознати,

познаващи се толкова добре,

с два характера чепати

и кървящо от любов сърце...

 

Разминахме се мълчаливо,

непоглеждайки назад дори,

сякаш пронизана от остро шило,

споменът за теб там е и боли...

 

Лицето ти, преди сияйно,

беше лъч за мрачните ми дни,

тук ще го напиша тайно:

още те обичам – разбери!

 

Ръцете ни, до вчера слети,

мокри са от толкова сълзи,

очите ми – за други слепи,

ето пак ще завали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...