Feb 18, 2017, 2:06 PM

Непознати

  Poetry » Love
806 0 0

С теб сме двама непознати,

познаващи се толкова добре,

с два характера чепати

и кървящо от любов сърце...

 

Разминахме се мълчаливо,

непоглеждайки назад дори,

сякаш пронизана от остро шило,

споменът за теб там е и боли...

 

Лицето ти, преди сияйно,

беше лъч за мрачните ми дни,

тук ще го напиша тайно:

още те обичам – разбери!

 

Ръцете ни, до вчера слети,

мокри са от толкова сълзи,

очите ми – за други слепи,

ето пак ще завали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...