Feb 18, 2017, 2:06 PM

Непознати

  Poetry » Love
810 0 0

С теб сме двама непознати,

познаващи се толкова добре,

с два характера чепати

и кървящо от любов сърце...

 

Разминахме се мълчаливо,

непоглеждайки назад дори,

сякаш пронизана от остро шило,

споменът за теб там е и боли...

 

Лицето ти, преди сияйно,

беше лъч за мрачните ми дни,

тук ще го напиша тайно:

още те обичам – разбери!

 

Ръцете ни, до вчера слети,

мокри са от толкова сълзи,

очите ми – за други слепи,

ето пак ще завали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...