18 abr 2008, 9:34

непознати познати 

  Poesía » De amor
1191 0 5
Аз помня две очи,
но те кои са?
И помня две слова,
но на кого?
Тъй търся те, сънувам те, зова те...
Гласът ти ме пронизва...
- „От кога?”
Отдавна зная, ти си там далече,
а може би си близо и до мен...
- „Но аз не помня само във съня ми,
разказваш приказка за теб и мен:
Разказваш, че родени сме отдавна
да бъдем заедно пред света...
И заедно тъй силни да израснат
душата ти и моята душа...”
Проклеха ни далече да сме с тебе...
Проклеха ни далеч един от друг...
Душите ни слабост да обземе,
сърцата ни безчувствени да бдят...
И виждайки се, да не се познаят...
душата ти и моята душа...

© Катерина Баева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??