18 апр. 2008 г., 09:34

непознати познати

Поэзия » Любовная

1.5K 0 5

Аз помня две очи,
но те кои са?
И помня две слова,
но на кого?
Тъй търся те, сънувам те, зова те...
Гласът ти ме пронизва...
- „От кога?”
Отдавна зная, ти си там далече,
а може би си близо и до мен...
- „Но аз не помня само във съня ми,
разказваш приказка за теб и мен:
Разказваш, че родени сме отдавна
да бъдем заедно пред света...
И заедно тъй силни да израснат
душата ти и моята душа...”
Проклеха ни далече да сме с тебе...
Проклеха ни далеч един от друг...
Душите ни слабост да обземе,
сърцата ни безчувствени да бдят...
И виждайки се, да не се познаят...
душата ти и моята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aneta_kz (Анета)

Много хубаво!

п.п. Поправи ,,зовя(а) те''.

2008-05-06T21:20:38+03:00
EMPEROR (Валентин Илиев)

Наистина много прилика има в идеята

2008-04-30T12:58:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

понякога...става и така...
Хубаво казано и написано!
с обич, Катерина.

2008-04-18T09:59:10+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

ХУБАВ СТИХ-НЕЖЕН И ЧУВСТВЕН!

2008-04-18T09:43:48+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Чудесен стих!Поздрав,Катерина!

2008-04-18T09:36:32+03:00