12 nov 2023, 19:23

Непознатият Човек

  Poesía
331 2 1

Валери Станков

5 ноември в 8:46 ч.  ·

Споделено с: Публично

НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК

 

Тъй както във припадащата вечер

вървях, огрян от лунна светлина,

случаен мъж към мене се завтече,

комай, за стар авер ме припозна? –

 

протегна ми ръка и каза здрасти,

прегърна ме – усмихнат до уши,

приличахме на двама педерасти,

а бе... направо! – влюбени души,

 

то – моите авери! – си измряха –

кой от подагра, Паркинсон, сърце,

и аз с надеждица и с радост плаха

го смачках с обич в двете си ръце,

 

запалихме от моето "Мarlboro",

приседнахме в кварталното бистро,

и аз, нали съм спец, усетих скоро –

бе просто мъж със сърчице добро,

 

случайници, останали нечути

и неразбрани в свят, ужасно крив,

със тоя мъж мълчахме три минути,

в които аз бях истински щастлив,

 

простете ми? – неловко ми изрече,

и се смали в пресечката пред мен...

Мъж като мен – едно добро човече,

от Божията шепа сътворен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • случайници, останали нечути
    и неразбрани в свят, ужасно крив,
    със тоя мъж мълчахме три минути,
    в които аз бях истински щастлив,

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...