7 mar 2009, 13:51

Непресторена

1.2K 1 35

Не искам болката

да идва,

да стиска гърлото

отново,

да ме обсебва

със въздишки,

... за нея аз

не съм готова.

Не искам сълзи

във очите

да скриват погледа

кристален,

които да гасят

искрите,

... копнея да остане

нереален.

И нека слънцето

да грее

от сутрините до...

съня ми

и с нежни думи

да възпее,

една любов,

дори и блян да е.

Такава я харесвам и желая,

но не фалшиво

илюзорна.

Постигнала  мечтата си

накрая,

любов да имам...

непресторена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека я имаш, Таничка!!!
  • Винаги, когато влизам в сайтове като този си мисля че страдаме от особен вид раздвоение на личността-като никове сме едно, като хора друго...Танче,от сърце ти желая голямата ти обич в реала и във виртуала да е една и съща! Зем.
  • Великолепен стих,Таня! Искрен и красив!
  • Поздрави за стиха - нека я имаш тази обич
  • Танче, точно така го искаш, защото знаеш, че животът е разпятие ... По време на разпятието се появява жажда, след жаждата - глътка. А след глътката - Възкресение! При теб борбата е с копнежен заряд. Да му мислят барутлиите ...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...