7 мар. 2009 г., 13:51

Непресторена

1.2K 1 35

Не искам болката

да идва,

да стиска гърлото

отново,

да ме обсебва

със въздишки,

... за нея аз

не съм готова.

Не искам сълзи

във очите

да скриват погледа

кристален,

които да гасят

искрите,

... копнея да остане

нереален.

И нека слънцето

да грее

от сутрините до...

съня ми

и с нежни думи

да възпее,

една любов,

дори и блян да е.

Такава я харесвам и желая,

но не фалшиво

илюзорна.

Постигнала  мечтата си

накрая,

любов да имам...

непресторена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека я имаш, Таничка!!!
  • Винаги, когато влизам в сайтове като този си мисля че страдаме от особен вид раздвоение на личността-като никове сме едно, като хора друго...Танче,от сърце ти желая голямата ти обич в реала и във виртуала да е една и съща! Зем.
  • Великолепен стих,Таня! Искрен и красив!
  • Поздрави за стиха - нека я имаш тази обич
  • Танче, точно така го искаш, защото знаеш, че животът е разпятие ... По време на разпятието се появява жажда, след жаждата - глътка. А след глътката - Възкресение! При теб борбата е с копнежен заряд. Да му мислят барутлиите ...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...