Оттук насетне всеки ден ще ми е подарен,
макар ръката ти е още много моя фраза.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а думите ми - в статус "тихи луди в лоша фаза".
Ще съм заетата седалка в някой автобус,
ще гледам как лицето ми се стича по стъклата,
как губя го и как презрява плодовият вкус
на корена ми - онзи архаизъм непонятен.
От днес нататък списъкът ти с окончания
ще преброява спирките, оставащи до в къщи.
И ще вали...и ще вали от отчаяние,
че вече лексиката ни не е една и съща. ...