hristam (Христина Мачикян)
532 928
30 jul 2013, 20:58

Неприказно 

  Poesía » Otra
545 1 5
Да, вече знам -
не съм принцесата,
която сто години спала,
за да събуди
любовта си жива.
Нито магьосницата
с онова вълшебно огледало,
което да ми казва
колко съм красива.

Забравена отдавна
роклята ми бална
увяхна напрашена и безцветна,
а пък пантофките кристални
изгубих ги навярно
без даже да съм
стъпвала на бала.
Понеже тичам боса
по пътища неравни
и все така сама си ги катеря,
(от феята - ни косъм -
и тя ме изостави)
та... принца
няма как да ме намери.

И питам се - в коя
от всички приказки живея,
и кой от техните герои
ме предаде.
По навик чаках принца,
но ме намери змея.
Целуна ме до кръв.
И ме изяде.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за хубавите думи, Естрея!
  • Хубаво написана приказка!
  • Хей, да те изядат не винаги е лош край на приказка. Даже понякога не е край, а начало

    Валентин, и дума не разбрах от коментара ти, извинявай
  • ... една от най-истинските приказки за живота, които съм чела!

    Най-хубавите предстоят, нали!
  • Жалко, че приказките не винаги имат онзи край, който очакваме!
    Но пък не бива да губим надежда, нали?
    Поздрави, Хриси!
Propuestas
: ??:??