14 ene 2007, 22:34

Неприличен сън

  Poesía
865 0 7
Доживях да те мразя,
доживях да те обичам.
Уморих се да пазя
благоразумно приличие.

Докога ще се вмъкваш
като крадец във съня ми,
ще пристъпваш на пръсти
колеблив и навъсен?

Най-накрая ще взема
да отворя вратата,
ще те пусна да влезеш
в любовта непозната.

И какво ли да губя - 
вече дадох ти всичко.
Влизай, без да ме будиш
във съня неприличен.

Може би не те мразя,
но дали те обичам?
Уморих се да пазя
благоразумно приличие. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...