Неприличен сън
доживях да те обичам.
Уморих се да пазя
благоразумно приличие.
Докога ще се вмъкваш
като крадец във съня ми,
ще пристъпваш на пръсти
колеблив и навъсен?
Най-накрая ще взема
да отворя вратата,
ще те пусна да влезеш
в любовта непозната.
И какво ли да губя -
вече дадох ти всичко.
Влизай, без да ме будиш
във съня неприличен.
Може би не те мразя,
но дали те обичам?
Уморих се да пазя
благоразумно приличие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени