21 oct 2019, 1:05

Непримирение

  Poesía » Otra
1.8K 0 0

Най-мразя да правя каквото кажат.

Омразата да газят, да вдигат врява

и да унижават.

Пред мен те се изправят,

купищата демонични тела, искащи, съскащи

да късат от мен парчета душа.

Но дори моята сълза мога да превърна в острие

и с бърз, светъл замах да прережа гръбнака

на сенчестата тъма от безредие.

Описвайки кръг с катана, изкована от воля,

коля хаоса, превръщайки го в реда

на космичността.

Тъй ми блесна мисълта, чието прокъсване

на какавиден пашкул роди

черно-бяла пеперуда...

Ин и Ян или бъдеща прокуда.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...