21 окт. 2019 г., 01:05

Непримирение

1.8K 0 0

Най-мразя да правя каквото кажат.

Омразата да газят, да вдигат врява

и да унижават.

Пред мен те се изправят,

купищата демонични тела, искащи, съскащи

да късат от мен парчета душа.

Но дори моята сълза мога да превърна в острие

и с бърз, светъл замах да прережа гръбнака

на сенчестата тъма от безредие.

Описвайки кръг с катана, изкована от воля,

коля хаоса, превръщайки го в реда

на космичността.

Тъй ми блесна мисълта, чието прокъсване

на какавиден пашкул роди

черно-бяла пеперуда...

Ин и Ян или бъдеща прокуда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...