21.10.2019 г., 1:05

Непримирение

1.8K 0 0

Най-мразя да правя каквото кажат.

Омразата да газят, да вдигат врява

и да унижават.

Пред мен те се изправят,

купищата демонични тела, искащи, съскащи

да късат от мен парчета душа.

Но дори моята сълза мога да превърна в острие

и с бърз, светъл замах да прережа гръбнака

на сенчестата тъма от безредие.

Описвайки кръг с катана, изкована от воля,

коля хаоса, превръщайки го в реда

на космичността.

Тъй ми блесна мисълта, чието прокъсване

на какавиден пашкул роди

черно-бяла пеперуда...

Ин и Ян или бъдеща прокуда.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....