21.10.2019 г., 1:05

Непримирение

1.8K 0 0

Най-мразя да правя каквото кажат.

Омразата да газят, да вдигат врява

и да унижават.

Пред мен те се изправят,

купищата демонични тела, искащи, съскащи

да късат от мен парчета душа.

Но дори моята сълза мога да превърна в острие

и с бърз, светъл замах да прережа гръбнака

на сенчестата тъма от безредие.

Описвайки кръг с катана, изкована от воля,

коля хаоса, превръщайки го в реда

на космичността.

Тъй ми блесна мисълта, чието прокъсване

на какавиден пашкул роди

черно-бяла пеперуда...

Ин и Ян или бъдеща прокуда.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...