21.10.2019 г., 1:05

Непримирение

1.8K 0 0

Най-мразя да правя каквото кажат.

Омразата да газят, да вдигат врява

и да унижават.

Пред мен те се изправят,

купищата демонични тела, искащи, съскащи

да късат от мен парчета душа.

Но дори моята сълза мога да превърна в острие

и с бърз, светъл замах да прережа гръбнака

на сенчестата тъма от безредие.

Описвайки кръг с катана, изкована от воля,

коля хаоса, превръщайки го в реда

на космичността.

Тъй ми блесна мисълта, чието прокъсване

на какавиден пашкул роди

черно-бяла пеперуда...

Ин и Ян или бъдеща прокуда.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...